Безбрежни морски хоризонти ме канят на път.
Притеглят ме навътре със сила неустоима.
Забравям страхове и колебания. Предавам се.
Отпускам се спокойна върху повърнхостта.
Понасям се на гребена на собствената си вълна.

Тя сега нежно ме люлее и тихичко ми пее.
В ритъм, напомнящ полюшване в майчиния скут.
Като на конче, понесена на татковите рамене.
Завърнала се в сътворението, отново съм дете.
То смее се, играе и за грижите човешки нехае.

Слънцето грее в небесната шир, тишина е и мир.
Птиците пеят и волно се реят. Въздуха искри.
Дишам с пълни гърди. Умът ми, труженик окаян, спи.
Аз будна съм себе си да позная и разбера.
Да се приема и залюбя така, както никога до сега.

С все по ясно съзнание за цялото мироздание.
За ролята ми в него отредена. За добруването
на цялата вселена. За мир, любов и благодат.
Да процъфтява този чуден свят. И човешката
раса да се утвърди, тук и сега, в райски земи.

И нека бъде светлина във мрака, сега!
Да бъде Любов!
Амин.

Галчица
25.01.2016, 9.16ч, Варна