Събудих се рано.
Посрещнах изгрева. 
Почувствах се - жива!
Казах си: стига ми
да съм щастлива!

Гледам в огледалото. 
Още съм и красива!
Усмихнах се широко. 
Поех въздух дълбоко. 
Протегнах се нависоко.

После разкърших снага .
Направих малка ведрина.
Тялото ми благодари.
Душата ми се извиси.
Зареях се в небето.

Потърсих слъцето. 
То се беше скрило.
Притаило- ярката си 
светлина, в плътна
облачна пелена.

Изкашлях се, да
привлека внимание
и вложих в тия слова
цялото си старание:
" Слънчице, мило,

сияйно, не си ти 
свенливо, потайно.
Не ще ме оставиш
да бродя самина, че
да си ида марцина.

Дружно с теб нека
огреем земята. Да
победи светлината!
Да вдигнем хората
заспали, стига вече

времето си са пиляли.
 Живота е безценен дар.
Да го празнуваме е
главната ни мисия.
Затуй с више сме орисани.

Да изправим тела и
хванати ръка за ръка,
да извием кръшно 
хорце. Де да видим, 
ще ли ни се нещо опре!

Събудих се рано с това утвърждение:
ИМАМ ВЯРА, МЪДРОСТ, ЛЮБОВ И ТЪРПЕНИЕ!
ДАВАМ НАЙ-ДОБРОТО ОТ СЕБЕ СИ ЗА МИР,
БЛАГОПОЛУЧИЕ И ОБЕДИНЕНИЕ! ЕТО, ЧЕ
И СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯ, В ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА
ТИЯ СЛОВА. ДА БЪДЕ СВЕТЛИНА! АМИН!

Галчица, 10.12ч., 10.12.2015, Варна