Моята прекрасна, единствена дъщеря, на около шест годинки, връщайки се от занималня, с много сериозно, смръщено малко личице, ми зададе въпроса:
"Мамо, защо се раждаме, след като ще умрем? Какъв е смисълът?"
Направо ме закова за стената. Тялото ми още помни усещането на пълно вцепенение и студ. Никога не ми беше минавал през ума подобен въпрос. Отношението ми към живота и смъртта беше едностранно, установено и неподлежащо на запитване - така е защото е така.
От позицията на нейната възраст тогава, малко по-голяма може би, спомням си, че вечер в клоните на дърветата, коментирахме кога ще се случи. Бяхме чували, за предсказанието, че светът ще се свърши, някъде в далечната 2000 година. Смятахме на пръсти, на колко години ще бъдем тогава. Получаваше се цифрата 36, което ни се струваше безкрайно голямо число. Заключението ни беше, че ще сме поживяли достатъчно дълго...
От позицията на сегашната ми възраст, само за авторитет ще спомена, че е вече над половин век, имам известно просветление по въпроса. Занимава ме дотолкова, доколкото изхода от живота е много по-близо и осезаем, отколкото в крехката детска възраст. Търсейки отговора на въпроса, вече осъзнато и целенасочено, установих, че дълбокия смисъл на живота се състои в пътя, който извървяваме до края му. И няма значение дали ще сме постигнали "успеха" от рекламите, дали ще сме покрили критериите за просперитет, на обществото, в което осъществяваме този път, дали ще сме на върха на славата и богатството в материя, титли, знания...Нищо от това не е от значение, ако ни липсва най-важното...
Х Химнът на Любовта

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, 
щом любов нямам, 
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, 
да имам пълно знание за всички неща 
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - 
щом любов нямам, 
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот, 
да предам и тялото си на изгаряне, - 
щом любов нямам, 
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, 
пълна с благост,

любовта не завижда, 
любовта се не превъзнася, 
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето, 
не се сърди, зло не мисли, 
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява, 
на всичко вярва, 
на всичко се надява, 
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, 
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, 
ако са езици, ще замлъкнат, 
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; 
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец, 
като младенец говорех, 
като младенец мислех 
и като младенец разсъждавах; 
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало, 
а тогава - лице с лице; 
сега зная донейде, а тогава ще позная, 
както и бидох познат.

А сега остават тия три: 
вяра, 
надежда, 
любов; 
но по-голяма от тях 
е любовта.

Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава
Виж също гл. 12 за духовните дарби и за тяхната пълнота в Църквата

 

е подарък. Помогни й да го вижда :)

Да помогнеш на друг е възможно единствено, ако той пожелае и едва след като си помогнал на себе си. С опита в годините осъзнах този важен урок. Така съм се настроила сега - да помогна на себе си. Да освободя спомени, блокажи, прегради, за да мога да се израдвам от сърце и душа на този дар - живота.